31 декември 1889 г. В навечерието на Нова година шестима предприемачи от Варна: Велико Христов, Янко Славчев, Петър Енчев, Иван Mънзов, Стат Паница и Петър Попов свикват общо събрание, за да поставят началото на българска параходна компания на Черно море. На събранието е избрана комисия, която да разработи проект за устав на бъдещата компания.
21 януари 1890 г. Комисията представя приетия на следващото общо събрание (14 януари 1890 г.) проект за създаването на Българското търговско параходно дружество. През лятото на с. г. Министерският съвет одобрява предложението на учредителната комисия за създаването на новата компания.
25 юли 1892 г. Свикано е Първото учредително събрание на акционерите в Българското търговско параходно дружество (БТПД). На 25 ноември 1892 г. Министерският съвет утвърждава устава на дружеството.
14 декември 1892 г. Шестото обикновено народно събрание на Княжество България приема Закон за съставяне на Българско търговско параходно дружество (БТПД) по Черно море със седалище град Варна. Още на другия ден държавният глава княз Фердинанд І издава Указ № 257 с който утвърждава приетия от Народното събрание закон и той влиза в сила.
15 август 1893 г.Във варненската зала „Съединение” се състои първото общо събрание на акционерите в БТПД. То приключва с избирането на управителен съвет на дружеството. Първи директор на БТПД става Ради Иванов. Взето е решение за закупуване на първите два парахода на дружеството.
Август – септември 1894 г. Българските параходи „Борис” (товароподемност 869 тона) и „България” (стовароподемност 1108 тона), построени във Великобритания, пристигат във Варна. Те започват плавания между българските пристанища и пристанищата в Източното Средиземноморие.
1903 – 1906 г. Доставени са параходите „Варна” (с 1820 тона товароподемност), „София” (с 255 тона товароподемност) и „Кирил” (с 509 тона товароподемност).
1907 г. Чужденците в командния състав на корабите на БТПД почти изцяло са подменени с българи. Първите капитани са Сава Манолов, Върбан Червенков, Петър Абаджиев, а първият главен механик – Михаил Матеев.
1912 – 1913 г. Екипажите на корабите на БТПД вземат активно участие в подкрепа на действията на Българската армия и на Военноморския флот в Балканската война.
17 ноември 1913 г. Във Варна е осветен закупеният новопостроен в Италия параход „Цар Фердинанд” (товароподемност 1994 тона). Първи капитан на кораба е Антон Георгиев.
1916 – 1918 г. Екипажите на корабите на БТПД вземат активно участие в подкрепа на действията на Българската армия и на Военноморския флот в Първата световна война. Всички параходи са мобилизирани. Освен за превоз на военни материали, корабите са използвани за минни заградители и за плаващи бази на подводниците и на водосамолетната авиация.
8 април 1928 г. Доставен е построеният през 1900 г. в Триест (тогава в състава на Австро-Унгария) параход „Бургас” (товароподемност 2941 тона), първият наш търговски кораб с радиостанция. Параходът под командването на капитан Васил Филев е официално осветен в Пристанище Бургас.
1931 г. За дванадесетте месеца на годината с корабите на БТПД са превозени 65 755 т товари и 26 321 пътници.
21 декември 1933 г. Доставен е построеният през 1911 г. във Франция параход „Балкан” (товароподемност 3838 тона). Той е първият български търговски кораб, който използва течно гориво (мазут) за котлите. Българският флаг е издигнат във френското пристанище Марсилия.
9 декември 1933 г. Доставен е построеният през 1919 г. във Франция параход „Княгиня Мария Луиза” (3821 БРТ). Българският флаг е вдигнат в Марсилия, Франция. Заедно с „Балкан”, двата кораба поставят началото на Континенталната линия на БТПД Варна – Ротердам. Първи капитан на „Княгиня Мария Луиза” е Димитър Фурнаджиев, а първи главен механик – Руси Тодоров.
2 ноември 1935 г. Вдигнат е българският флаг над парахода „Родина” (товароподемност 4159 тона), построен през 1922 г. в Германия.
20 юни 1937 г. Във Варна e осветен новият кораб на БТПД „Варна”, който пристига от Германия във Варна под командването на капитан Антон Георгиев. През 1937 г. „Варна” е единственият в Черно море плавателен съд, съоръжен с хладилни помещения.
1938 г. Доставен е новопостроеният в Германия хладилен параход „Шипка” (товароподемност 2304 тона). Параходът пристига във Варна на 15 януари 1939 г.
1935 – 1939 г. БТПД поема 21 % от износа и 19,5 % от вноса на България по море.
1938 г. За дванадесетте месеца на годината с корабите на БТПД са пренесени 215 717 т товари и над 37 670 пътници.
1941 г., м. август. Създадено е държавното предприятие "Морско крайбрежно плаване" с подразделения във Варна и в Бургас. През септември 1943 г. двете подразделения се обединяват под общото название "Български морски флот".
1941 – 1944 г. Екипажите на корабите на БТПД са военизирани, а параходите – взети под наем от германско военно командване. Всички плавателни съдове са потопени в хода на бойните действия по време на Втората световна война.
8 юни 1945 г. С Постановление № 17 на Министерския съвет всички служители на БТПД преминават на работа към Дирекция "Водни съобщения" и започват да получават заплати от държавата.
25 септември 1946 г. От Копенхаген, Дания, е закупен и влиза в експлоатация презокеанският параход "Родина" (товароподемност 2950 тона), с товароподемност 5280 тона, построен през 1945 г. в същия град.
13 март 1947 г. Великото народно събрание приема Закон за принудително изкупуване от българската държава на акциите на БТПД в ликвидация, собственост на частни физически и юридически лица.
1947 г., м. юни. След приключилата ревизия в БТПД дружеството се обединява с държавното предприятие за крайбрежно плаване "Български морски флот" – това става и името на обединената фирма.
1 юли 1947 г. В норвежкото пристанище Трондхайм е вдигнат флага на параход "България" – първият морски търговски кораб, закупен от правителството на България. Той е построен през 1946 г. в Съндърланд, Великобритания, с товароподемност 7350 тона. Първи капитан на "България" е Димитър Фурнаджиев, а първи главен механик - Иван Златарев.
7 септември 1947 г. Първо пресичане на екватора от кораб под български флаг. На път от Аден за Дърбан параходът "Родина" с капитан Георги Дюлгеров пресича нулевия паралел – екваторът.
11 ноември 1948 г. Публикуван е Закон за национализацията на частните и кооперативните товарни плавателни съдове над 40 БРТ, утвърден с Указ № 1572 на Министерския съвет. След приемането на този закон Параходство БМФ става едноличен български корабособственик в акваторията на Черно море. Така компанията става приемник не само на традициите, поставени от БТПД, но и на всички оцелели до 1944 г. морскопревозни фирми от държавния, кооперативния и частния сектор.
1948 г. Параходство БМФ отчита превоза по море на 173 00 тона товари за 12-те месеца на годината.
1950 г. Параходство БМФ отчита превоза по море на 329 00 тона товари за 12-те месеца на годината.
1952 г. Параходът "Родина" с капитан Димитър Цанев става първият български кораб, прекосил Индийския океан. Корабът навлиза във водите на океана на 10 ноември 1952 г.
1955 г. Превозените от БМФ товари наближават почти 1 милион тона.
1960 г. Корабите на БМФ транспортират 24,6 % от вноса и 31,6 % от износа на страната. През годината са превозени 1 064 000 тона товари.
23 август 1963 г. Начало на първото в българската морска история околосветско плаване, осъществено от моторния кораб "Г. С. Раковски" с капитан Иван Станчев. Плаването приключва на 23 март 1964 г.
1965 г. Корабите на БМФ транспортират 31,2 % от вноса и 54 % от износа на страната.
1970 г. Корабите на БМФ превозват 14,5 милиона тона товари. Параходството разполага със 111 плавателни съда с товароподемност 939 160 т. Сравнен със състоянието преди 10 години, плавателният състав е увеличен с 1230 %.
1972 г. Пътническото корабоплаване разполага с 16 кораба с общо 2500 места.
1980 г. Средната възраст на корабите в БМФ е 8,8 години, средната скорост - 14,8 възла, а средният тонаж на плавателен съд - 16 529 т.
7, 8 – 9 април 1982 г. Моторният кораб "Любен Каравелов" с капитан Орлин Станчев и главен механик Оник Папазян първи в нашата морска история преминава през Магелановия пролив.
1 май 1983 г. Влиза в експлоатация новоорганизираната линия "Контейнерен сервиз БУЛКОН". Година по-късно сервизът е класиран на първо място по надеждност сред контейнерните оператори по направлението Англия/Континента - Източно Средиземно море в изследване на "Лойдс експорт шипинг".
28 януари 1984 г. Спуснат е на вода и е дадено името "Калиакра" на първия български океански ветроход, построен в Гдиня, Полша.
12 май 2000 г. К.д.п. Йордан Динчев - официален представител на Germanisсher Lloyd, връчва на генералния директор на Параходство БМФ к.д.п. Георги Георгиев сертификата за качество по стандартите на ISO 9002 и ISM Code.
Януари 2003 г. Съветът на директорите в Параходство БМФ приема решението учебният ветроход "Калиакра" да вземе участие в отбелязването на 100-годишнината от рождението на бащата на компютъра Джон Атанасов. Инициативният комитет за честването на великия българин е с председател президентът Георги Първанов.
Ноември 2003 г. След петгодишна пауза флотът на Параходство БМФ е попълнен с нов кораб (последният нов плавателен съд е "Царевец", приет през 1998 г.). Това е 42 000-тонният кораб "Българка".
14 ноември 2003 г. Във Варна е отбелязана 25-годишнината на фериботната линия Варна-Иличовск, поддържана и от фериботните кораби на Параходство БМФ "Героите на Севастопол" и "Героите на Одеса".
14 декември 2004 г. В деня, когато Параходство БМФ отбелязва 112-годишнината на съвременното българско търговско корабоплаване, е вдигнат флагът на най-новия кораб на компанията - "Трапезица".
19 януари 2005 г. На съвместно заседание на комисиите по транспорт, телекомуникации и икономика в Народното събрание е приета Стратегията за приватизация на Параходство БМФ.
17 юни 2007 г. На тържествена церемония в Пристанище Варна е вдигнат българският флаг над 42 704-тонния кораб "Стара планина", построен в "Булярд - корабостроителна индустрия" по поръчка на Параходство БМФ.
7 ноември 2007 г. На Морска гара Варна е вдигнат тържествено флагът на най-новия кораб на Параходство БМФ - 21 200-тонния "Пирин", произведен в "Булярд - корабостроителна индустрия".
14 август 2008 г. Приватизация на Параходството. Германско-българският консорциум "KG Maritime" АД получава контролния пакет на "Параходство Български морски флот".
1 март 2012 г. Компанията придобива сертификат за съответствие с ISO 9001, издаден от Лойдс регистър за осигуряване на качеството.
Февруари 2015 г. Интегрираната Система за управление на дружеството бе успешно сертифицирана по ISO 9001 и ISO 14001 от RINA.
Февруари 2018 г. Интегрираната система за управление на дружеството е обновена и сертифицирана в съответствие с ISO 9001:2015 и ISO 14001:2015.